Заглавие: Улично осветление и намаляване на престъпността: Поглед отблизо
Има общо схващане, че подобреното улично осветление може значително да намали престъпността в градските райони. Тази идея е интуитивно привлекателна: по-доброто осветление би затруднило укриването на престъпниците и би накарало потенциалните жертви да се чувстват по-сигурни, което води до естествен възпиращ ефект. Връзката между уличното осветление и престъпността обаче е по-сложна, отколкото изглежда. В тази публикация ще изследваме нюансите на тази връзка, като използваме прозрения както от изследванията, така и от практиката.
Първо, нека да разгледаме доказателствата от изследванията. Няколко проучвания наистина установиха, че подобреното улично осветление е свързано с намален риск от престъпления. Например, систематичен преглед на 16 проучвания в Journal of Environmental Psychology установи, че осветлението е значително и обратно свързано със страха от престъпност и, в по-малка степен, с действителните нива на престъпност. Друго проучване в района на Бостън установи, че увеличаването на нивата на светлина в даден район е свързано с 12% намаление на престъпността.
Има обаче и причини да бъдете предпазливи относно тези открития. Много от проучванията използват дизайни на наблюдение или корелация, които затрудняват установяването на ясна причинно-следствена връзка между осветлението и престъпността. Проведени са няколко рандомизирани контролирани проучвания, но те обикновено имат малък размер на извадката и други методологични ограничения. Проучване в Ню Йорк установи, че добавянето на улично осветление към някои райони всъщност е свързано с малко увеличение на престъпността, вероятно защото сигнализира, че за района се грижат, привличайки повече хора (и следователно повече потенциални жертви и престъпници).
Има и други сложности, които трябва да се вземат предвид. Например, какъв тип осветление е най-ефективно? Някои изследвания показват, че белите светлини с висок интензитет може да са по-ефективни за намаляване на престъпността от оранжевите или жълтите светлини с по-нисък интензитет, тъй като улесняват разпознаването на лица и предмети. Възможно е обаче да има компромиси между превенцията на престъпността и други цели, като например намаляване на светлинното замърсяване и запазване на нощната среда.
Друго съображение е въпросът за непредвидените последици. Дори ако по-доброто осветление намалява престъпността в една област, това може да доведе до изместване на престъпността в съседни зони, които са по-слабо осветени. Това е известно като „ефект на балон“ и е по-вероятно да се случи в райони със значителни нива на социално-икономически лишения. Също така си струва да се отбележи, че докато подобреното осветление може да накара някои хора да се чувстват по-безопасни, други може да се почувстват по-уязвими, особено ако осветлението се възприема като натрапчиво или прекалено ярко.
В заключение, връзката между уличното осветление и престъпността не е толкова проста, колкото може да изглежда на пръв поглед. Въпреки че има някои изследвания, които показват, че по-доброто осветление може да намали престъпността и страха от престъпност, доказателствата далеч не са убедителни. Необходими са повече изследвания, за да се установи ясна причинно-следствена връзка и да се проучат най-добрите начини за балансиране на необходимостта от превенция на престъпността с други цели. Междувременно политиците трябва да внимават да правят големи твърдения за ползите от уличното осветление за борба с престъпността, като същевременно продължават да изследват потенциала на този подход като част от по-широк набор от мерки за предотвратяване на престъпността.